A study of the sixth Roman watchtower tu
нацИонален ИсторИческИ музей – соФИя
Известия, том ХХVII, 2015
Проучване на Шеста рИмска наБлюдателна кула (TURRIS)
на Пътя аD RADICES – мONTEMNO
Иван Христов
A STUDY OF THE SIXTH ROMAN WATCHTOWER (TURRIS)
ON THE ROAD AD RADICES – MONTEMNO
Ivan Hristov
през зимата на 2014 г. в района на
троянския проход иманяри започват разкопаването на античен археологически обект,
разположен в местността каменната могила
(обр. 1–2–3). местността представлява възвишение на 1160 м.н.в., ситуирано на 50 м източно от трасето на римския път между станции
ад радицес и монтемно1. опасността да бъде
прекопан забелязаният античен обект довежда
до провеждането на спасителни разкопки през
месец юли 2014 г.2
разкопките са проведени в рамките на заложен сондаж с размери 7 x 8 м върху малко
In the winter of 2014, treasure hunters began digging in an ancient archaeological site
situated in the troyan Pass, in the place called
"Kamennata mogila" (Fig. 1–2–3). the area represents an elevation of 1160 m asl, 50 meters to
the east of the route of the roman road between
the stations Ad radices and Montemno1. because
of the real danger the ancient site to be completely
devastated, rescue excavations were conducted in
july 20142.
the excavations were carried out within a test
trench sized 7 x 8 meters set on a small roundshaped hill with a pileup of stones on the surface.
1
1
2
римската крайпътна станция ад радицес е локализирана в м. камен мост в южните покрайнини на гр. троян. от нея реално започва стръмното изкачване от север на планината. монтемно е локализирана от митко
маджаров в района на туристическото градче беклемето, разположено в близост до троянския проход от
северната страна на билото на планината. Според мен
локализацията на колегата е погрешна поради факта,
че на посоченото място е открита само една наблюдателна кула и палатков лагер, идентични с описаната в статията ситуация. примемам, че въз основа на
резултатите от археологически разкопки в м. влашки
мандри е разположена самата монтемно. там освен
кули са открити основите на голяма постройка с няколко помещения, фрагменти от посветителен надпис
и др. вж. дискусия по въпроса в: маджаров, м. римският път ескус – филипополис. пътни станции и селища. пловдив, 2004; маджаров, м. римски пътища
в българия. принос в развитието на римската пътна
система в провинциите мизия и тракия. в. търново, 2009; Христов, Ив. / Иванова-камишева, м. /
стойнов, П. римски крайпътни станции на пътя ескус – филипополис. ад радицес – монтемно – Суб радицес. велико търново, 2004, 1–156.
обектът е открит от Стилиян Иванов – дипломиран
археолог и бивш уредник в музея на занаятите –
гр. троян. благодаря на колегата за участието в проучванията и обработката на керамичния материал.
2
the roman roadside station Ad radices is localized in the
Kamen most site at the southern outskirts of the town of
troyan. the steep north ascent of the mountain actually
begins from this station. Montemno is localized by Mitko
Madjarov in the vicinity of the tourist town of beklemeto situated near the troyan Pass on the north side of the
mountain ridge. In my opinion, this localisation is incorrect because of the fact that the excavations uncovered
in the site only a watchtower and an open camp that correspond to the situation described in the article. I also assume on the basis of archaeological excavations in the
area that Montemno itself was situated in the locality of
"Vlashki mandri". there, besides the towers we revealed
the foundations of a large building of several rooms, fragments of a commemorative inscription and others. See
the discussion at: маджаров, м. римският път ескус
– филипополис. пътни станции и селища. пловдив,
2004; маджаров, м. римски пътища в българия.
принос в развитието на римската пътна система в
провинциите мизия и тракия. в. търново, 2009; Христов, Ив. / Иванова-камишева, м. / стойнов, П.
римски крайпътни станции на пътя ескус – филипополис. ад радицес – монтемно – Суб радицес. велико
търново, 2004, 1–156.
the site was discovered by Stiliyan Ivanov, a certiied
archaeologist and former curator at the Museum of Crafts
in troyan. I thank the colleague for his participation in
the research and documentation of the ceramic material.
47
Иван Христов
възвишение с кръгла форма и натрупани на повърхността камъни. в северната периферия на
възвишението е документирано вкопаване от
иманяри, при което е открито вътрешно лице на
антично съоръжение (обр. 4). разчистването на
терена от растителност и ниски храсти довежда
до маркирането в рамките на сондажа на кръгло
съоръжение с вътрешен диаметър 5,50 м и дебелина на зидовете 0,70 м (обр. 5–6). разкопките
протичат във вътрешността на предполагаема
кула, като първоначално е оставено контролно
ребро с дебелина 0,60 м. разкопаването на северната дъга на обекта дава информация за стратиграфията на античния обект (обр. 7). отчетени
са стари иманярски вкопавания в средата на възвишението и неговата южна периферия. по всяка вероятност иманярите са припознали обекта
като каменна тракийска надгробна могила.
във вертикален план е документиран дебел
хумусен пласт от 0,40 м, нападали камъни от
зидарията на кулата и тънък пласт в който се
откриват дребни фрагменти от римска керамика, въглени и метални предмети. в процеса
на разкопките, протекли и на юг от реброто,
а впоследствие и при неговото премахване,
е установено, че зидовете на кулата са изградени от местна порода камък ("леска") с тенденция голяма част от камъните да са грижливо обработени във формата на малки блокчета
с различна големина. основите на кулата са
вкопани едва на 0,30 м дълбочина под пласта
с находки, които маркират подовото ниво на
съоръжението. На северния вътрешен зид са
заснети монтажни отвори за дървено скеле, а
максимално запазената височина на зидовете е
0,90 м (обр. 8–9).
вероятно входът на кулата е бил от запад
или юг, но поради рушевините по периферията той трудно може да бъде идентифициран.
при цялостното разкопаване на обекта е документирана на пода точно в средата кръгла яма
с диаметър 0,30 м. вкопана в стерилния скалист
терен. вероятно тя е служела за поставянето на
носеща голяма дървена греда (обр. 10).
откритите вътре в кулата предмети са: денар на император Септимий Север, две бронзови монети на император каракала, отсечени съответно в градовете маркианопол и Никополис
ад Иструм, бронзова тока от ремък, железен секач, костни шила от рог и фрагменти от римска
48
In the northern periphery of the hill, the looters’
digging had revealed the inner face of an antique
structure (Fig. 4). the vegetation and low shrubs
on the terrain were cleared away and a round
structure with an inner diameter of 5,50 m and
0,70 m thickness of the walls was uncovered in
the test trench (Fig. 5–6). the excavations were
conducted inside the supposed tower as initially a
0.60 m wide control rib was left. the excavation
of the northern arc of the site provided information on the stratigraphy of the ancient site (Fig. 7).
old treasure hunters’ diggings were visible in the
middle of the hill and its southern periphery. In all
probability, the diggers had thought the site a stone
thracian tomb.
In vertical plan, we documented a 0,40 m
thick humus layer, fallen stones of the masonry and
a thin layer in which small fragments of roman
pottery, coal and metal objects were found. during
the excavations south of the control rib we found
out that the tower walls were built of a local stone
breed (‘leska’) and this was conirmed when the
rib was later excavated. Most of the stones bore
traces of careful processing in the form of small
blocks of different sizes. the foundations of the
tower were dug into the ground at a depth of only
0,30 m below the layer containing the artifacts that
marked the loor level of the structure. Holes for
mounting wooden scaffolding were documented in
the inner north wall; the height at which the walls
were preserved was maximum 0,90 m (Fig. 8–9).
Perhaps the tower was entered from the west
or south, but because of the ruins along the periphery it was dificult to identify the entrance.
during the complete excavation of the site a round
pit with a diameter of 0,30 m was uncovered right
in the middle of the loor. the pit was dug into the
sterile rocky terrain. Perhaps it served for a large
wooden support beam to be placed in it (Fig. 10).
Inside the tower we found a denarius of
emperor Septimius Severus, two bronze coins
of emperor Caracalla minted in the cities of
Marcianopolis and Nicopolis ad Istrum, a bronze
belt buckle, an iron chisel, horn awls and fragments
of roman red lacquered pottery. the potsherds
found inside the tower were only 31 in number.
(See the attached catalogue). the red-lacquered
ceramics (30%) was made of ine clay orange-red
on the surface and a coating of poorly preserved
red or reddish brown varnish. the only diagnostic
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
червенолакова керамика. откритите керамични фрагменти вътре в кулата са едва 31 на брой
(вж. приложение каталог). червенолаковата
керамика (30%) е изработена от пречистена
глина с оранжево-червен цвят на повърхността и покритие от недобре запазен червен или
червеникавокафяв лак. единственият диагностичен фрагмент от тази група керамични съдове принадлежи на чаша с барботинна украса с датировка II–III век (обр. 11). паралели
на фрагмента са със съдове от римските керамични центрове при бутово и павликени,
великотърновско3; римската вила край с.
кралев дол, пернишко4; войнишките бараки
на кастела Состра (непубликувани материали);
отделни обекти в провинция дакия5.
Сиво-черната керамика (70%) е изработена
от глина, примесена с едри и дребни пясъчни
частици със сиво-черен цвят на повърхността след изпичане. Някои фрагменти намират
паралел с откритата керамика при: римска
охранителна кула в местността карцов бук
в троянския проход6; некропола на августа
траяна7; вила "армира"8, провинция дакия9.
Най-общо могат да бъдат датирани за III –
начало на IV в.
анализът на намерените археологически
материали позволява да датираме времето на
напускане на наблюдателното съоръжение за
средата на III в., по всяка вероятност при масираните готски нашествия. построяването на
кулата може да се отнесе най-общо за II век.
такава е и хронологията на съседните на-
fragment of this group belongs to a cup of barbotine decoration dating from the 2nd–3rd c. (Fig. 11).
the fragment has parallels to the pottery from the
roman ceramic centres at butovo and Pavlikeni,
Velikotarnovo region3; from the roman villa near
the village of Kralev dol, Pernik region4; the military barracks in the castle of Sostra (unpublished
materials) and from different sites in the province
of dacia5.
the gray-black pottery (70%) was made of
clay mixed with large and small sand particles
with gray-black surface obtained after iring.
Some fragments correspond with the unearthed
pottery from the roman defense tower in "Kartzov
buk" locality in the troyan Pass6; the necropolis of
Augusta traiana7; villa "Armira"8; the province of
dacia9.
generally the potsherds can be dated to the
3rd – early 4th c.
the analysis of the archaeological material
allows us to determine the time when the watch
structure was abandoned – probably in the mid3rd c., because of the massive gothic invasions.
the construction of the tower can be generally attributed to the 2nd c. Such is the chronology of the
neighbouring round watch structures on the road
to Philippopolis.
Numerous treasure hunters’ diggings and a
concentration of building and household roman
pottery from the 2nd–3rd centuries were recorded
on a 40 sq.m. area at the northern foot of the site.
this situation could be related to a supposed aux3
3
4
5
6
7
8
9
Sultov, b. Ceramic Production on the territory of
Nicopolis ad Istrum (2nd–4th c.). – гСУ, Исторически
факултет, LXXVI, 2, 1983. София, 1985.
найденова, в. римската вила в с. кралев дол, пернишки окръг. – разкопки и проучвания. книга 14.
София, 1985.
Popilian, G. Ceramica romană din oltenia. Craiova,
1976.
Иванова-камишева, м. керамични и стъклени
съдове от римската епоха от пътни станции и крайпътни съоръжения по трасето на античния път ескус – филипопол (отсечка Ad radices – Montemno).
– римски крайпътни станции на пътя ескус – филипополис. велико търново, 2004, 61–107.
Kalcev, K. zur Herstellung der antiken Keramik in
Augusta trajana / Stara zagora. – rCrF, Acta XXIX/
XXX, 1991, 245–273.
кабакчиева, Г. керамика от вилата при Ивайловград, II–IV в. – разкопки и проучвания. книга 15.
София, 1986, 86, 94–97.
Popilian, G. цит. съч.
4
5
6
7
8
9
Sultov, b. Ceramic Production on the territory of
Nicopolis ad Istrum (2nd–4th c.) (годишник на Софийския университет "климент охридски" – исторически факултет, LXXVI, 2, 1983). София, 1985.
найденова, в. римската вила в с. кралев дол, пернишки окръг (разкопки и проучвания, 14). София,
1985.
Popilian, G. Ceramica romană din oltenia. Craiova,
1976.
Иванова-камишева, м. керамични и стъклени
съдове от римската епоха от пътни станции и крайпътни съоръжения по трасето на античния път ескус – филипопол (отсечка Ad radices – Montemno).
– римски крайпътни станции на пътя ескус – филипополис. велико търново, 2004, 61–107
Kalcev, K. zur Herstellung der antiken Keramik in
Augusta trajana / Stara zagora. – rCrF, Acta XXIX/
XXX, 1991, 245–273.
кабакчиева, Г. керамика от вилата при Ивайловград, II–IV в. – разкопки и проучвания. книга 15.
София, 1986, 86, 94–97.
Popilian, G. Ceramica romană din oltenia. Craiova,
1976.
49
Иван Христов
блюдателни обекти с кръгъл план по пътя за
филипополис.
в северното подножие на обекта е документиран участък с многобройни иманярски вкопавания и концентрация на строителна и битова
римска керамика от II–III в. на площ 40 кв. м.
описаната ситуация може да бъде свързана с
предполагаема помощна постройка до кулата.
в този участък е намерена силно износена
монета на император хадриан, отсечена в някой от градовете в провинция тракия, както и
131 фрагмента от керамика, работена на ръка
(1%), червенолакова керамика (64%) и сивочерна керамика (35%) (обр. 12–13). тук формите са кани, купи, гърнета и капаци с обща
датировка отново II–III в. и близки паралели
с обекти както по трасето на римския път на
север към ескус, така и керамичните центрове
на територията на Никополис ад Иструм, вила
армира, некропола на августа траяна и др.10
разкритият в местността каменната могила обект може да бъде интерпретиран като
наблюдателна римска кула – turris. С това
понятие в българската специализирана литература се обозначават най-малките самостоятелни укрепления, изпълняващи полицейски
и наблюдателни функции на възлови крайпътни места в империята. думата τύρσις, от
която идва латинската turris (πύργος – кула),
означава всяка масивна сграда, заобиколена
от стени. turris в стария латински език, изглежда, е била еквивалентна на UrbS (Polyb.
XXVI.4). за използването на малки кули от
гърците и римляните черпим сведения от античната литература. те често са споменавани
от древните автори като образуващи сами по
себе си място за пребиваване и отбрана. тази
употреба на кули е много честа в Северна
африка (diod. Sic. III.49, ItIN. Ant. Pp34, 35,).
така например позната е кулата на ханибал в
имението му между Acholla и thapsus (Liv.
XXXIII.48), на turris в контролираната те10
50
Иванова-камишева, м. керамични и стъклени
съдове…; Sultov, b. цит. съч., ig. 34 2; кабакчиева, Г. цит. съч., обр. 34, 401–403; Иванова, м. пещ
за битова керамика край с. лешница, община ловеч.
– Состра. 1. проучване на римска крайпътна станция и кастел на пътя ескус – филипополис. велико
търново, 2003, с. 62, обр. 38 5; Иванов, с. керамичен комплекс. – Светилище на тракийския конник
край Состра. София, 2013, 189–200, обр. 3, 19–20;
Kalcev, K. цит. съч.
iliary structure to the tower.
In this section a severely worn coin of
emperor Hadrian was found, that was minted in
one of the cities in the province of thracia as well
as 131 fragments of hand-made pottery (1%), redlacquered (64%) and gray-black pottery (35%)
(Fig. 12–13). the pottery consisted of jugs, cups,
pots and lids again generally dating back to the
2nd–3rd c. and with close parallels from sites along
the roman road northwards to oescus as well as
from the ceramic centres in Nicopolis ad Istrum,
Villa Armira, the necropolis of Augusta traiana
and others10.
the discovered site in the "Kamennata
Mogila" locality can be interpreted as an roman
watchtower – turris. this term is used in the
bulgarian academic literature to denote the smallest independent fortiications performing police
functions and observation of key roadside locations in the empire. τύρσις a word from which
the Latin turris (πύργος – tower) is derived,
marked any solid building surrounded by walls.
In old Latin, turris seems to have been equivalent
to UrbS (Polyb. XXVI.4). Information on the
use of small towers by the greeks and romans
we ind in the classical literature. they are often
mentioned by ancient authors as forming by themselves places of residence and defense. this use of
towers is very common in North Africa (diod. Sic.
III.49, ItIN. Ant. Pp34, 35). examples are provided by the tower of Hannibal in his estate between
Acholla and thapsus (Liv. XXXIII.48), the turris
in the territory controlled by jugurtha (Sallust. jug.
10
Иванова-камишева, M. керамични и стъклени съдове от римската епоха от пътни станции и крайпътни
съоръжения по трасето на античния път ескус – филипопол (отсечка Ad radices – Montemno). – римски
крайпътни станции на пътя ескус – филипополис.
велико търново, 2004, 61–107; Sultov, b. Ceramic
Production on the territory of Nicopolis ad Istrum (2nd–
4th c.) (годишник на Софийския университет "климент охридски" – исторически факултет, LXXVI, 2,
1983). София, 1985, ig. 34 2; кабакчиева, Г. керамика от вилата при Ивайловград, II–IV в. (разкопки и
проучвания, 15). София, 1986, 137, обр. 34, 401–403;
Иванова, м. пещ за битова керамика край с. лешница, община ловеч. – Состра, 1. проучване на римска
крайпътна станция и кастел на пътя ескус – филипополис. велико търново, 2003, 62, обр. 38 5; Иванов, с. керамичен комплекс. – Светилище на тракийския конник край Состра. София, 2013, 189–200,
обр. 3, 19–20; Kalcev, к. zur Herstellung der antiken
Keramik in Augusta trajana / Stara zagora. – rCrF,
Acta XXIX/XXX, 1991, 245–273.
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
ритория на югурта (Sallust. jug. 103), кулата на частен гражданин до картаген, кули, с
които Сципион успява да превземе картаген
(Appian. Pun 117), кулата в Испания (Appian.
HISP. 16). от друга страна, терминът се използва за кули, разположени в пограничните
провинции на римската империя (Ammian.
Marcell XXVIII.2). терминът се използва за
отбелязването както на отбранителни статични съоръжения, така и на подвижни кули,
използвани за обсада на крепости (πύργοι
πτύκτοι или ἐπτυγμένοι, turres plicatiles, или
преносими кули, φορητοὶ πυργοὶ). познати са
топонимите tyrris Muca, отбелязан в надпис от
района на томи в провинция Скития, и turris
tamalleni в провинция африка на пътя от
tacape за Leptis Magna (Itin. Ant. pp 73, 74)11.
Според С. торбатов основното предназначение на малките кули било наблюдение на
околността и оповествяване. Съоръженията
били в състояние да осигурят защита при внезапно нападение от малочислен противник
(малки разузнавателни войскови групи или
грабители по пътищата и проходите – бел. моя,
И. х.), но те не били проектирани за дълговременна отбрана. естествено, при по-голям и организиран противник гарнизонът на кулите се
изтеглял в базовите лагери.
възможни са и други определения – като
burgus и munitio, но по същество те не променят смисъла на новооткрития обект в северното подножие на троянския проход.
като паралел на кулата в днешните български земи може да се посочат единствено още две
кули с кръгъл план, цялостно проучени, една
цялостно проучена правоъгълна кула и още три
с предполагаем правоъгълен план, разположени по трасето на римския път за филипополис
в отсечката Состра – Суб радицес12. Извън коментираната зона наблюдателна кула от късната
античност (при с. помощник, община гълъбово)
103), the tower of a private citizen near Carthage,
the towers with which Scipio managed to conquer
Carthage (Appian. Pun 117.); the tower in Spain
(Appian. HISP. 16). on the other hand the term is
used for towers located in the border provinces of
the roman empire (Ammian. Marcell XXVIII.2).
the term denotes both ixed defense structures
and mobile towers used in the siege of fortresses
(πύργοι πτύκτοι or πτυγμένοι, turres plicatiles,
or portable towers, φορητο πυργο). Known toponyms are: tyrris Muca recorded in an inscription from the region of tomis in the province of
Scythia and turris tamalleni in the province of
Africa by the road from tacape to Leptis Magna.
(Itin. Ant. Pp 73, 74)11.
According to S. torbatov the main purpose
of the small towers was the area surveillance and
warning of impending raids. the structures were
capable of providing protection against sudden
attacks by lean enemy squads (small military reconnaissance groups or robbers on the roads and
passages – I.H.), but they were not designed for
long-term defense.
Naturally, against a larger and organized enemy, the garrison in the towers used to withdraw
to the base camps.
there are other deinitions of the structure as
burgus and munitio, but they do not essentially
change the meaning of the newly discovered site
at the northern foot of the troyan Pass.
two thoroughly explored towers of circular
plan, a rectangular tower and three other towers of supposed rectangular plans situated along
the roman road to Philippopolis in the segment
Sostra – Sub radice12 may be given as parallels
from the present day bulgarian lands. outside the
discussed area, a Late Antiquity watchtower near
the Pomoshtnik village, galabovo municipality,
was studied by V. dinchev13. Another rectangular tower from Late Antiquity was discovered by
11
11
12
торбатов, с. функционално и типологическо съдържание на късноантичната фортификационна
терминология. – археологически вести, 2000, №1,
приложение №3, 24–27; A dictionary of greek and
roman Antiquities, john Murray, London, 1875.
Христов, Ив. / Иванова-камишева, м. / стойнов, П. цит. съч., 1–156; Христов, Ив. Ad radices.
римска крайпътна станция на пътя ескус – филипополис. София, 2012.
12
13
торбатов, с. функционално и типологическо съдържание на късноантичната фортификационна
терминология. – археологически вести, 2000, №1,
приложение №3, 24–27; A dictionary of greek and
roman Antiquities, john Murray, London, 1875.
Христов, Иванова-камишева, стойнов 2004,
1–156; Христов, Ив. Ad radices. римска крайпътна
станция на пътя ескус – филипополис. София, 2012.
динчев, в. Спасително проучване на късноримски
обект в м. гарагашкин чаир при с. помощник, община гълъбово, през 2006 г. – аор през 2006 г. София,
2007, 286–290.
51
Иван Христов
е проучена от в. динчев13. правоъгълна кула
от късната античност е открита и от п. бънов
при разкопките на римската крайпътна станция
ад путеа при с. рибен, плевенско14.
като паралел на кулите от троянския проход може да се посочат и отбранителни постройки в цялата империя, където обаче кръглият план е рядко срещан15.
въз основа на размерите на отбранителните
съоръжения някои автори изказват предположение за числения състав на войниците, обслужвали кулите16. в случая отбраната на кулата се
извършвала по всяка вероятност от едно отделение, contubernium, състоящо се от 8 войника17.
публикуването на резултатите от разкопките с пълен каталог на находките е оправдано
поради редкия случай да бъде локализирана и
проучена наблюдателна кула от римската епоха в контекста на трасето на един от важните
военни пътища на империята, свързващ провинция тракия с долна мизия.
13
14
15
16
17
динчев, в. Спасително проучване на късноримски
обект в м. гарагашкин чаир при с. помощник, община гълъбово, през 2006 г. – аор през 2006 г. София,
2007, 286–290.
Бънов, П. Спасителни археологически разкопки "ад
путеа 2013", с. рибен, община долна митрополия, област плевен. – аор през 2013, София 2014, 330–333.
Petrikovits, H. Fortiications in the North-western roman empire from the third to the Fifth Centuries Ad.
– the journal of roman Stdies, vol. 61, 1971, с. 180;
Jonson, S. Late roman Fortiications. batsford, London, 1983, 138–142; Gichon, M. the Hinterland of
the Limes Palestinae – remains and written evidence.
– N. gudea (ed.). Proceedings of the XVII International
Congress of roman Frontier Studies. zalau, 1999, 667–
686; Vasic, M. / Milocevic, G. Mansio Idimum. rimska
postanska i putna stanica kod medvede. beograd, 2000,
с. 139; Jęczmienowski, е. the Fortiications of the
Upper Moesian Limes. topography, Forms, garrison. –
Sizesswiatowit annual of the institute of archaeology of
the university of warsaw, Vol. X (li) (2012), Fascicle a,
warszawa, 2013, 31–57.
Jęczmienowski, е. цит. съч., с. 48.
торбатов, с. цит. съч.
антични автори / Classical authors:
Polyb. XXVI.4
diod. Sic. III.49
ItIN. Ant. Pp34, 35
Liv. XXXIII.48
52
P. banova during the excavations of the roman
roadside station Ad Putea at the village of riben,
Pleven region14.
Certain defensive structures throughout the
empire can be provided as parallels to the towers
in the troyan Pass. there, however, the circular
plan is rarely found15.
based on the size of the defense structures,
some authors have proposed a numerical strength
of the soldiers who served in the towers16. In this
case, the defence of the tower was secured probably by a small unit, contubernium, consisting of
eight soldiers17.
the publication of the excavation results supplied with a complete catalogue of the inds is justiied because of the rare occasion a watchtower
from the roman era to be localized and examined
in the context of the route of one of the important
military roads in the empire that connected the
province of thracia with Moesia Inferior.
14
15
16
17
Бънов, П. Спасителни археологически разкопки "ад
путеа 2013", с. рибен, общ. долна митрополия, област плевен – аор през 2013, София 2014, 330–333.
Petrikovits, H. Fortiications in the North–western
roman empire from the third to the Fifth Centuries
Ad. – the journal of roman Stdies, vol.61, 1971, 180;
Jonson, S. Late roman Fortiications. batsford, London, 1983, 138–142; gichon, M. the Hinterland of
the Limes Palestinae – remains and written evidence.
– N. gudea (ed.). Proceedings of the XVII International
Congress of roman Frontier Studies. zalau, 1999, 667–
686; Vasic, M. / Milocevic, G. Mansio Idimum. rimska postanska i putna stanica kod medvede. beograd,
2000, 139; Jęczmienowski, E. the Fortiications of the
Upper Moesian Limes. topography, Forms, garrison.
Sizesswiatowit annual of the institute of archaeology of
the university of warsaw, Vol. X (li) (2012), Fascicle a,
warszawa 2013, 31–57.
Jęczmienowski, E. the Fortiications of the Upper
Moesian Limes. topography, Forms, garrison. Sizesswiatowit annual of the institute of archaeology of the
university of warsaw, Vol. X (li) (2012), Fascicle a warszawa 2013, 48.
торбатов, с. функционално и типологическо съдържание на късноантичната фортификационна
терминология. – археологически вести, 2000, №1,
приложение №3, 6.
Sallust. jug. 103
Appian. Pun 117
Appian. HISP. 16
Ammian. Marcell XXVIII.2
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
обр. 1. карта на охранителните кули по пътя ад радицес – монтемно.
Fig. 1. Map of the defence towers on the road Ad radices – Montemno
53
Иван Христов
54
обр. 2. карта на разположението
на новооткрития обект.
Fig. 2. Map of the newly discovered site.
обр. 3. план на сондажа и на разкритите
археологически структури.
Fig. 3. Plan of the trenching and excavated
archaeological structures.
обр. 4. общ план на обекта
преди започване на проучванията.
Fig. 4. general plan of the site
prior to the commencement of the excavations.
обр. 5. план на обекта
след приключване на разкопките.
Fig. 5. Plan of the site
after completion of the excavations.
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
обр. 6. основи на кулата – поглед от югоизток.
Fig. 6. Foundations of the tower – view from southeast.
обр. 7. вертикален профил във вътрешността на кулата.
Fig. 7. Vertical proile inside the tower.
обр. 8. детайли от вътрешното лице на кулата.
Fig. 8. details of the inner surface of the tower.
55
Иван Христов
обр. 9. детайли от вътрешното лице на кулата.
Fig. 9. details of the inner surface of the tower.
обр. 10. кръгла яма в средата на кулата.
Fig. 10. round pit in the middle of the tower.
56
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
1
2
3
4
0
10 см
обр. 11. керамични фрагменти, открити във вътрешността на кулата.
Fig. 11. Ceramic fragments found in the interior of the tower.
57
Иван Христов
5
6
7
8
10
9
0
10 см
обр. 12. керамични фрагменти, открити в северното подножие на кулата.
Fig. 12. Ceramic fragments found at the northern foot of the tower.
58
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
обр. 13. керамични фрагменти, открити в северното подножие на кулата.
Fig. 13. Ceramic fragments found at the northern foot of the tower.
59
Иван Христов
№
описание
размери
Description
Dimensions
Брой
Amount
каталог на находките
Catalogue of the inds
бронзова тока от ремък
bronze buckle from a belt
дължина 1,4 см
1
length 1,4 cm
1
обработена животинска кост,
вероятно дръжка за
метален инструмент
2
treated animal bone,
probably a handle for a metal tool
дължина 5 см;
диаметър 1,8 см
length 5 cm;
diameter 1,8 cm
железен гвоздей
Iron nail
3
дължина 4,4 см
length 4,4 cm
1
1
бронзова силно износена монета
на император хадриан
Heavily worn bronze coin
of emperor Hadrian
4
60
диаметър 2,1 см
тегло 6,9 г
diameter 2,1 cm
weight 6,9 g
1
местонамиране
Place of inding
Сондаж №1
СИ∠2,50 м;
юз∠5, 20 м;
1155,45 м.н.в.
test trench №1
Ne∠2,50 m;
Sw∠5,20 m;
1155,45 m asl.
Сондаж №1
СИ∠2,60 м;
юз∠6,00 м;
1155,45 м.н.в.
test trench №1
Ne∠2,60 m;
Sw∠6,00 m;
1155,45 m asl.
Сондаж №1
СИ∠2,56 м;
юз∠5,70 м;
1155,45 м.н.в.
test trench №1
Ne∠2,56 m;
Sw∠5,70 m;
1155,45 m asl.
Сондаж №1
кула №1
в северното подножие
на кулата в пласт
с керамични
фрагменти
от II–III в.
test trench №1
tower №1
At the northern foot
of the tower in a layer
with ceramic
fragments; 2nd–3rd c.
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
бронзова силно износена монета
на император каракала
Heavily worn bronze coin
of emperor Caracalla
5
Markianopolis. Caracalla Ae26
(4 Assaria). Circa A.d. 211–217.
Magistrate quintillianus.
C ANTΩNINoC ΠIoC AVΓoVCto,
laureate bust right / VΠ KVNtIΛIANoV
ΜΑΡΚΙΑΝΟΠΟΛΙΤΩΝ,
eagle standing on rock,
head turned right, laurel-wreath
in beak. Moushmov 444
диаметър 2,6 см
тегло 12,7 г
diameter 2,6 cm
weight 12,7 g
Сондаж №1
СИ∠3,56 м;
юз∠5,70 м;
1155,55 м.н.в.
в пласт с въглени.
1
test trench №1
Ne∠3,56 m;
Sw∠5,70 m;
1155,55 m asl.
In a layer
with charcoal
бронзова силно износена монета
на император каракала
Heavily worn bronze coin
of emperor Caracalla
6
Caracalla Ae26 of Nikopolis,
Moesia Inferior. Magistrate ovinius tertullus.
M AVP ANtΩNINoC,
laureate draped bust right / VΠ Λ ooV
tePtVΛΛoV ΝΙΚΟΠΟ ΠΡΟC I,
диаметър 2,6 см
тегло 10,4 г
diameter 2,6 cm
weight 10,4 g
1
обработен за инструмент рог
Processed horn for a tool
7
дължина 7 см
length 7 cm
1
желязно длето
8
Iron chisel
дължина 20 см
length 20 cm
1
Сондаж №1
СИ∠4,36 м;
юз∠5,40 м;
1155,55 м.н.в.
test trench №1
СИ∠4,36 m;
Sw∠5,40 m;
1155,55 m asl.
Сондаж 1;
от южната половина
на кулата в
изхвърлената пръст.
test trench №1;
the southern half
of the tower
in the earth thrown out.
Сондаж №1
СИ∠3,90 м;
юз∠7,90 м;
1155,45 м.н.в.
test trench №1
Ne∠3,90 m;
Sw∠7,90 m;
1155,45 m asl.
61
Иван Христов
Сребърен денарий
на император Септимий Север
Silver denarius
of emperor Septimius Severus
9
Septimius Severus denarius,
rIC 288, rSC 606, bMC 359
Septimius Severus denarius. 201–210 Ad.
SeVerVS PIVS AVg, laureate head right
/ reStItVtor VrbIS, roma seated left
holding palladium & spear, round sheild
below. rSC 606.
диаметър 1,7 см;
тегло 2,3 г
diameter 1,7 cm;
weight 2,3 g
1
желязна тока с врязана украса
Iron buckle with incised decoration
10
62
височина 4,5 см;
дължина при
основата 4,5 см
height 4,5 cm;
length at the base
4,5 cm
Сондаж №1
СИ∠4,90 м;
юз∠6,90 м;
1155,45 м.н.в.
test trench №1
Ne∠4,90 m;
Sw∠6,90 m;
1155,45 m asl.
Северното подножие
на кулата в пласт
със строителна
римска керамика
1
Northern foot
of the tower
in a layer with
roman building
ceramics
Известия, том ХХVII, 2015
Проучване на Шеста рИмска наБлюдателна кула (TURRIS)
на Пътя аD RADICES – мONTEMNO
Иван Христов
A STUDY OF THE SIXTH ROMAN WATCHTOWER (TURRIS)
ON THE ROAD AD RADICES – MONTEMNO
Ivan Hristov
през зимата на 2014 г. в района на
троянския проход иманяри започват разкопаването на античен археологически обект,
разположен в местността каменната могила
(обр. 1–2–3). местността представлява възвишение на 1160 м.н.в., ситуирано на 50 м източно от трасето на римския път между станции
ад радицес и монтемно1. опасността да бъде
прекопан забелязаният античен обект довежда
до провеждането на спасителни разкопки през
месец юли 2014 г.2
разкопките са проведени в рамките на заложен сондаж с размери 7 x 8 м върху малко
In the winter of 2014, treasure hunters began digging in an ancient archaeological site
situated in the troyan Pass, in the place called
"Kamennata mogila" (Fig. 1–2–3). the area represents an elevation of 1160 m asl, 50 meters to
the east of the route of the roman road between
the stations Ad radices and Montemno1. because
of the real danger the ancient site to be completely
devastated, rescue excavations were conducted in
july 20142.
the excavations were carried out within a test
trench sized 7 x 8 meters set on a small roundshaped hill with a pileup of stones on the surface.
1
1
2
римската крайпътна станция ад радицес е локализирана в м. камен мост в южните покрайнини на гр. троян. от нея реално започва стръмното изкачване от север на планината. монтемно е локализирана от митко
маджаров в района на туристическото градче беклемето, разположено в близост до троянския проход от
северната страна на билото на планината. Според мен
локализацията на колегата е погрешна поради факта,
че на посоченото място е открита само една наблюдателна кула и палатков лагер, идентични с описаната в статията ситуация. примемам, че въз основа на
резултатите от археологически разкопки в м. влашки
мандри е разположена самата монтемно. там освен
кули са открити основите на голяма постройка с няколко помещения, фрагменти от посветителен надпис
и др. вж. дискусия по въпроса в: маджаров, м. римският път ескус – филипополис. пътни станции и селища. пловдив, 2004; маджаров, м. римски пътища
в българия. принос в развитието на римската пътна
система в провинциите мизия и тракия. в. търново, 2009; Христов, Ив. / Иванова-камишева, м. /
стойнов, П. римски крайпътни станции на пътя ескус – филипополис. ад радицес – монтемно – Суб радицес. велико търново, 2004, 1–156.
обектът е открит от Стилиян Иванов – дипломиран
археолог и бивш уредник в музея на занаятите –
гр. троян. благодаря на колегата за участието в проучванията и обработката на керамичния материал.
2
the roman roadside station Ad radices is localized in the
Kamen most site at the southern outskirts of the town of
troyan. the steep north ascent of the mountain actually
begins from this station. Montemno is localized by Mitko
Madjarov in the vicinity of the tourist town of beklemeto situated near the troyan Pass on the north side of the
mountain ridge. In my opinion, this localisation is incorrect because of the fact that the excavations uncovered
in the site only a watchtower and an open camp that correspond to the situation described in the article. I also assume on the basis of archaeological excavations in the
area that Montemno itself was situated in the locality of
"Vlashki mandri". there, besides the towers we revealed
the foundations of a large building of several rooms, fragments of a commemorative inscription and others. See
the discussion at: маджаров, м. римският път ескус
– филипополис. пътни станции и селища. пловдив,
2004; маджаров, м. римски пътища в българия.
принос в развитието на римската пътна система в
провинциите мизия и тракия. в. търново, 2009; Христов, Ив. / Иванова-камишева, м. / стойнов, П.
римски крайпътни станции на пътя ескус – филипополис. ад радицес – монтемно – Суб радицес. велико
търново, 2004, 1–156.
the site was discovered by Stiliyan Ivanov, a certiied
archaeologist and former curator at the Museum of Crafts
in troyan. I thank the colleague for his participation in
the research and documentation of the ceramic material.
47
Иван Христов
възвишение с кръгла форма и натрупани на повърхността камъни. в северната периферия на
възвишението е документирано вкопаване от
иманяри, при което е открито вътрешно лице на
антично съоръжение (обр. 4). разчистването на
терена от растителност и ниски храсти довежда
до маркирането в рамките на сондажа на кръгло
съоръжение с вътрешен диаметър 5,50 м и дебелина на зидовете 0,70 м (обр. 5–6). разкопките
протичат във вътрешността на предполагаема
кула, като първоначално е оставено контролно
ребро с дебелина 0,60 м. разкопаването на северната дъга на обекта дава информация за стратиграфията на античния обект (обр. 7). отчетени
са стари иманярски вкопавания в средата на възвишението и неговата южна периферия. по всяка вероятност иманярите са припознали обекта
като каменна тракийска надгробна могила.
във вертикален план е документиран дебел
хумусен пласт от 0,40 м, нападали камъни от
зидарията на кулата и тънък пласт в който се
откриват дребни фрагменти от римска керамика, въглени и метални предмети. в процеса
на разкопките, протекли и на юг от реброто,
а впоследствие и при неговото премахване,
е установено, че зидовете на кулата са изградени от местна порода камък ("леска") с тенденция голяма част от камъните да са грижливо обработени във формата на малки блокчета
с различна големина. основите на кулата са
вкопани едва на 0,30 м дълбочина под пласта
с находки, които маркират подовото ниво на
съоръжението. На северния вътрешен зид са
заснети монтажни отвори за дървено скеле, а
максимално запазената височина на зидовете е
0,90 м (обр. 8–9).
вероятно входът на кулата е бил от запад
или юг, но поради рушевините по периферията той трудно може да бъде идентифициран.
при цялостното разкопаване на обекта е документирана на пода точно в средата кръгла яма
с диаметър 0,30 м. вкопана в стерилния скалист
терен. вероятно тя е служела за поставянето на
носеща голяма дървена греда (обр. 10).
откритите вътре в кулата предмети са: денар на император Септимий Север, две бронзови монети на император каракала, отсечени съответно в градовете маркианопол и Никополис
ад Иструм, бронзова тока от ремък, железен секач, костни шила от рог и фрагменти от римска
48
In the northern periphery of the hill, the looters’
digging had revealed the inner face of an antique
structure (Fig. 4). the vegetation and low shrubs
on the terrain were cleared away and a round
structure with an inner diameter of 5,50 m and
0,70 m thickness of the walls was uncovered in
the test trench (Fig. 5–6). the excavations were
conducted inside the supposed tower as initially a
0.60 m wide control rib was left. the excavation
of the northern arc of the site provided information on the stratigraphy of the ancient site (Fig. 7).
old treasure hunters’ diggings were visible in the
middle of the hill and its southern periphery. In all
probability, the diggers had thought the site a stone
thracian tomb.
In vertical plan, we documented a 0,40 m
thick humus layer, fallen stones of the masonry and
a thin layer in which small fragments of roman
pottery, coal and metal objects were found. during
the excavations south of the control rib we found
out that the tower walls were built of a local stone
breed (‘leska’) and this was conirmed when the
rib was later excavated. Most of the stones bore
traces of careful processing in the form of small
blocks of different sizes. the foundations of the
tower were dug into the ground at a depth of only
0,30 m below the layer containing the artifacts that
marked the loor level of the structure. Holes for
mounting wooden scaffolding were documented in
the inner north wall; the height at which the walls
were preserved was maximum 0,90 m (Fig. 8–9).
Perhaps the tower was entered from the west
or south, but because of the ruins along the periphery it was dificult to identify the entrance.
during the complete excavation of the site a round
pit with a diameter of 0,30 m was uncovered right
in the middle of the loor. the pit was dug into the
sterile rocky terrain. Perhaps it served for a large
wooden support beam to be placed in it (Fig. 10).
Inside the tower we found a denarius of
emperor Septimius Severus, two bronze coins
of emperor Caracalla minted in the cities of
Marcianopolis and Nicopolis ad Istrum, a bronze
belt buckle, an iron chisel, horn awls and fragments
of roman red lacquered pottery. the potsherds
found inside the tower were only 31 in number.
(See the attached catalogue). the red-lacquered
ceramics (30%) was made of ine clay orange-red
on the surface and a coating of poorly preserved
red or reddish brown varnish. the only diagnostic
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
червенолакова керамика. откритите керамични фрагменти вътре в кулата са едва 31 на брой
(вж. приложение каталог). червенолаковата
керамика (30%) е изработена от пречистена
глина с оранжево-червен цвят на повърхността и покритие от недобре запазен червен или
червеникавокафяв лак. единственият диагностичен фрагмент от тази група керамични съдове принадлежи на чаша с барботинна украса с датировка II–III век (обр. 11). паралели
на фрагмента са със съдове от римските керамични центрове при бутово и павликени,
великотърновско3; римската вила край с.
кралев дол, пернишко4; войнишките бараки
на кастела Состра (непубликувани материали);
отделни обекти в провинция дакия5.
Сиво-черната керамика (70%) е изработена
от глина, примесена с едри и дребни пясъчни
частици със сиво-черен цвят на повърхността след изпичане. Някои фрагменти намират
паралел с откритата керамика при: римска
охранителна кула в местността карцов бук
в троянския проход6; некропола на августа
траяна7; вила "армира"8, провинция дакия9.
Най-общо могат да бъдат датирани за III –
начало на IV в.
анализът на намерените археологически
материали позволява да датираме времето на
напускане на наблюдателното съоръжение за
средата на III в., по всяка вероятност при масираните готски нашествия. построяването на
кулата може да се отнесе най-общо за II век.
такава е и хронологията на съседните на-
fragment of this group belongs to a cup of barbotine decoration dating from the 2nd–3rd c. (Fig. 11).
the fragment has parallels to the pottery from the
roman ceramic centres at butovo and Pavlikeni,
Velikotarnovo region3; from the roman villa near
the village of Kralev dol, Pernik region4; the military barracks in the castle of Sostra (unpublished
materials) and from different sites in the province
of dacia5.
the gray-black pottery (70%) was made of
clay mixed with large and small sand particles
with gray-black surface obtained after iring.
Some fragments correspond with the unearthed
pottery from the roman defense tower in "Kartzov
buk" locality in the troyan Pass6; the necropolis of
Augusta traiana7; villa "Armira"8; the province of
dacia9.
generally the potsherds can be dated to the
3rd – early 4th c.
the analysis of the archaeological material
allows us to determine the time when the watch
structure was abandoned – probably in the mid3rd c., because of the massive gothic invasions.
the construction of the tower can be generally attributed to the 2nd c. Such is the chronology of the
neighbouring round watch structures on the road
to Philippopolis.
Numerous treasure hunters’ diggings and a
concentration of building and household roman
pottery from the 2nd–3rd centuries were recorded
on a 40 sq.m. area at the northern foot of the site.
this situation could be related to a supposed aux3
3
4
5
6
7
8
9
Sultov, b. Ceramic Production on the territory of
Nicopolis ad Istrum (2nd–4th c.). – гСУ, Исторически
факултет, LXXVI, 2, 1983. София, 1985.
найденова, в. римската вила в с. кралев дол, пернишки окръг. – разкопки и проучвания. книга 14.
София, 1985.
Popilian, G. Ceramica romană din oltenia. Craiova,
1976.
Иванова-камишева, м. керамични и стъклени
съдове от римската епоха от пътни станции и крайпътни съоръжения по трасето на античния път ескус – филипопол (отсечка Ad radices – Montemno).
– римски крайпътни станции на пътя ескус – филипополис. велико търново, 2004, 61–107.
Kalcev, K. zur Herstellung der antiken Keramik in
Augusta trajana / Stara zagora. – rCrF, Acta XXIX/
XXX, 1991, 245–273.
кабакчиева, Г. керамика от вилата при Ивайловград, II–IV в. – разкопки и проучвания. книга 15.
София, 1986, 86, 94–97.
Popilian, G. цит. съч.
4
5
6
7
8
9
Sultov, b. Ceramic Production on the territory of
Nicopolis ad Istrum (2nd–4th c.) (годишник на Софийския университет "климент охридски" – исторически факултет, LXXVI, 2, 1983). София, 1985.
найденова, в. римската вила в с. кралев дол, пернишки окръг (разкопки и проучвания, 14). София,
1985.
Popilian, G. Ceramica romană din oltenia. Craiova,
1976.
Иванова-камишева, м. керамични и стъклени
съдове от римската епоха от пътни станции и крайпътни съоръжения по трасето на античния път ескус – филипопол (отсечка Ad radices – Montemno).
– римски крайпътни станции на пътя ескус – филипополис. велико търново, 2004, 61–107
Kalcev, K. zur Herstellung der antiken Keramik in
Augusta trajana / Stara zagora. – rCrF, Acta XXIX/
XXX, 1991, 245–273.
кабакчиева, Г. керамика от вилата при Ивайловград, II–IV в. – разкопки и проучвания. книга 15.
София, 1986, 86, 94–97.
Popilian, G. Ceramica romană din oltenia. Craiova,
1976.
49
Иван Христов
блюдателни обекти с кръгъл план по пътя за
филипополис.
в северното подножие на обекта е документиран участък с многобройни иманярски вкопавания и концентрация на строителна и битова
римска керамика от II–III в. на площ 40 кв. м.
описаната ситуация може да бъде свързана с
предполагаема помощна постройка до кулата.
в този участък е намерена силно износена
монета на император хадриан, отсечена в някой от градовете в провинция тракия, както и
131 фрагмента от керамика, работена на ръка
(1%), червенолакова керамика (64%) и сивочерна керамика (35%) (обр. 12–13). тук формите са кани, купи, гърнета и капаци с обща
датировка отново II–III в. и близки паралели
с обекти както по трасето на римския път на
север към ескус, така и керамичните центрове
на територията на Никополис ад Иструм, вила
армира, некропола на августа траяна и др.10
разкритият в местността каменната могила обект може да бъде интерпретиран като
наблюдателна римска кула – turris. С това
понятие в българската специализирана литература се обозначават най-малките самостоятелни укрепления, изпълняващи полицейски
и наблюдателни функции на възлови крайпътни места в империята. думата τύρσις, от
която идва латинската turris (πύργος – кула),
означава всяка масивна сграда, заобиколена
от стени. turris в стария латински език, изглежда, е била еквивалентна на UrbS (Polyb.
XXVI.4). за използването на малки кули от
гърците и римляните черпим сведения от античната литература. те често са споменавани
от древните автори като образуващи сами по
себе си място за пребиваване и отбрана. тази
употреба на кули е много честа в Северна
африка (diod. Sic. III.49, ItIN. Ant. Pp34, 35,).
така например позната е кулата на ханибал в
имението му между Acholla и thapsus (Liv.
XXXIII.48), на turris в контролираната те10
50
Иванова-камишева, м. керамични и стъклени
съдове…; Sultov, b. цит. съч., ig. 34 2; кабакчиева, Г. цит. съч., обр. 34, 401–403; Иванова, м. пещ
за битова керамика край с. лешница, община ловеч.
– Состра. 1. проучване на римска крайпътна станция и кастел на пътя ескус – филипополис. велико
търново, 2003, с. 62, обр. 38 5; Иванов, с. керамичен комплекс. – Светилище на тракийския конник
край Состра. София, 2013, 189–200, обр. 3, 19–20;
Kalcev, K. цит. съч.
iliary structure to the tower.
In this section a severely worn coin of
emperor Hadrian was found, that was minted in
one of the cities in the province of thracia as well
as 131 fragments of hand-made pottery (1%), redlacquered (64%) and gray-black pottery (35%)
(Fig. 12–13). the pottery consisted of jugs, cups,
pots and lids again generally dating back to the
2nd–3rd c. and with close parallels from sites along
the roman road northwards to oescus as well as
from the ceramic centres in Nicopolis ad Istrum,
Villa Armira, the necropolis of Augusta traiana
and others10.
the discovered site in the "Kamennata
Mogila" locality can be interpreted as an roman
watchtower – turris. this term is used in the
bulgarian academic literature to denote the smallest independent fortiications performing police
functions and observation of key roadside locations in the empire. τύρσις a word from which
the Latin turris (πύργος – tower) is derived,
marked any solid building surrounded by walls.
In old Latin, turris seems to have been equivalent
to UrbS (Polyb. XXVI.4). Information on the
use of small towers by the greeks and romans
we ind in the classical literature. they are often
mentioned by ancient authors as forming by themselves places of residence and defense. this use of
towers is very common in North Africa (diod. Sic.
III.49, ItIN. Ant. Pp34, 35). examples are provided by the tower of Hannibal in his estate between
Acholla and thapsus (Liv. XXXIII.48), the turris
in the territory controlled by jugurtha (Sallust. jug.
10
Иванова-камишева, M. керамични и стъклени съдове от римската епоха от пътни станции и крайпътни
съоръжения по трасето на античния път ескус – филипопол (отсечка Ad radices – Montemno). – римски
крайпътни станции на пътя ескус – филипополис.
велико търново, 2004, 61–107; Sultov, b. Ceramic
Production on the territory of Nicopolis ad Istrum (2nd–
4th c.) (годишник на Софийския университет "климент охридски" – исторически факултет, LXXVI, 2,
1983). София, 1985, ig. 34 2; кабакчиева, Г. керамика от вилата при Ивайловград, II–IV в. (разкопки и
проучвания, 15). София, 1986, 137, обр. 34, 401–403;
Иванова, м. пещ за битова керамика край с. лешница, община ловеч. – Состра, 1. проучване на римска
крайпътна станция и кастел на пътя ескус – филипополис. велико търново, 2003, 62, обр. 38 5; Иванов, с. керамичен комплекс. – Светилище на тракийския конник край Состра. София, 2013, 189–200,
обр. 3, 19–20; Kalcev, к. zur Herstellung der antiken
Keramik in Augusta trajana / Stara zagora. – rCrF,
Acta XXIX/XXX, 1991, 245–273.
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
ритория на югурта (Sallust. jug. 103), кулата на частен гражданин до картаген, кули, с
които Сципион успява да превземе картаген
(Appian. Pun 117), кулата в Испания (Appian.
HISP. 16). от друга страна, терминът се използва за кули, разположени в пограничните
провинции на римската империя (Ammian.
Marcell XXVIII.2). терминът се използва за
отбелязването както на отбранителни статични съоръжения, така и на подвижни кули,
използвани за обсада на крепости (πύργοι
πτύκτοι или ἐπτυγμένοι, turres plicatiles, или
преносими кули, φορητοὶ πυργοὶ). познати са
топонимите tyrris Muca, отбелязан в надпис от
района на томи в провинция Скития, и turris
tamalleni в провинция африка на пътя от
tacape за Leptis Magna (Itin. Ant. pp 73, 74)11.
Според С. торбатов основното предназначение на малките кули било наблюдение на
околността и оповествяване. Съоръженията
били в състояние да осигурят защита при внезапно нападение от малочислен противник
(малки разузнавателни войскови групи или
грабители по пътищата и проходите – бел. моя,
И. х.), но те не били проектирани за дълговременна отбрана. естествено, при по-голям и организиран противник гарнизонът на кулите се
изтеглял в базовите лагери.
възможни са и други определения – като
burgus и munitio, но по същество те не променят смисъла на новооткрития обект в северното подножие на троянския проход.
като паралел на кулата в днешните български земи може да се посочат единствено още две
кули с кръгъл план, цялостно проучени, една
цялостно проучена правоъгълна кула и още три
с предполагаем правоъгълен план, разположени по трасето на римския път за филипополис
в отсечката Состра – Суб радицес12. Извън коментираната зона наблюдателна кула от късната
античност (при с. помощник, община гълъбово)
103), the tower of a private citizen near Carthage,
the towers with which Scipio managed to conquer
Carthage (Appian. Pun 117.); the tower in Spain
(Appian. HISP. 16). on the other hand the term is
used for towers located in the border provinces of
the roman empire (Ammian. Marcell XXVIII.2).
the term denotes both ixed defense structures
and mobile towers used in the siege of fortresses
(πύργοι πτύκτοι or πτυγμένοι, turres plicatiles,
or portable towers, φορητο πυργο). Known toponyms are: tyrris Muca recorded in an inscription from the region of tomis in the province of
Scythia and turris tamalleni in the province of
Africa by the road from tacape to Leptis Magna.
(Itin. Ant. Pp 73, 74)11.
According to S. torbatov the main purpose
of the small towers was the area surveillance and
warning of impending raids. the structures were
capable of providing protection against sudden
attacks by lean enemy squads (small military reconnaissance groups or robbers on the roads and
passages – I.H.), but they were not designed for
long-term defense.
Naturally, against a larger and organized enemy, the garrison in the towers used to withdraw
to the base camps.
there are other deinitions of the structure as
burgus and munitio, but they do not essentially
change the meaning of the newly discovered site
at the northern foot of the troyan Pass.
two thoroughly explored towers of circular
plan, a rectangular tower and three other towers of supposed rectangular plans situated along
the roman road to Philippopolis in the segment
Sostra – Sub radice12 may be given as parallels
from the present day bulgarian lands. outside the
discussed area, a Late Antiquity watchtower near
the Pomoshtnik village, galabovo municipality,
was studied by V. dinchev13. Another rectangular tower from Late Antiquity was discovered by
11
11
12
торбатов, с. функционално и типологическо съдържание на късноантичната фортификационна
терминология. – археологически вести, 2000, №1,
приложение №3, 24–27; A dictionary of greek and
roman Antiquities, john Murray, London, 1875.
Христов, Ив. / Иванова-камишева, м. / стойнов, П. цит. съч., 1–156; Христов, Ив. Ad radices.
римска крайпътна станция на пътя ескус – филипополис. София, 2012.
12
13
торбатов, с. функционално и типологическо съдържание на късноантичната фортификационна
терминология. – археологически вести, 2000, №1,
приложение №3, 24–27; A dictionary of greek and
roman Antiquities, john Murray, London, 1875.
Христов, Иванова-камишева, стойнов 2004,
1–156; Христов, Ив. Ad radices. римска крайпътна
станция на пътя ескус – филипополис. София, 2012.
динчев, в. Спасително проучване на късноримски
обект в м. гарагашкин чаир при с. помощник, община гълъбово, през 2006 г. – аор през 2006 г. София,
2007, 286–290.
51
Иван Христов
е проучена от в. динчев13. правоъгълна кула
от късната античност е открита и от п. бънов
при разкопките на римската крайпътна станция
ад путеа при с. рибен, плевенско14.
като паралел на кулите от троянския проход може да се посочат и отбранителни постройки в цялата империя, където обаче кръглият план е рядко срещан15.
въз основа на размерите на отбранителните
съоръжения някои автори изказват предположение за числения състав на войниците, обслужвали кулите16. в случая отбраната на кулата се
извършвала по всяка вероятност от едно отделение, contubernium, състоящо се от 8 войника17.
публикуването на резултатите от разкопките с пълен каталог на находките е оправдано
поради редкия случай да бъде локализирана и
проучена наблюдателна кула от римската епоха в контекста на трасето на един от важните
военни пътища на империята, свързващ провинция тракия с долна мизия.
13
14
15
16
17
динчев, в. Спасително проучване на късноримски
обект в м. гарагашкин чаир при с. помощник, община гълъбово, през 2006 г. – аор през 2006 г. София,
2007, 286–290.
Бънов, П. Спасителни археологически разкопки "ад
путеа 2013", с. рибен, община долна митрополия, област плевен. – аор през 2013, София 2014, 330–333.
Petrikovits, H. Fortiications in the North-western roman empire from the third to the Fifth Centuries Ad.
– the journal of roman Stdies, vol. 61, 1971, с. 180;
Jonson, S. Late roman Fortiications. batsford, London, 1983, 138–142; Gichon, M. the Hinterland of
the Limes Palestinae – remains and written evidence.
– N. gudea (ed.). Proceedings of the XVII International
Congress of roman Frontier Studies. zalau, 1999, 667–
686; Vasic, M. / Milocevic, G. Mansio Idimum. rimska
postanska i putna stanica kod medvede. beograd, 2000,
с. 139; Jęczmienowski, е. the Fortiications of the
Upper Moesian Limes. topography, Forms, garrison. –
Sizesswiatowit annual of the institute of archaeology of
the university of warsaw, Vol. X (li) (2012), Fascicle a,
warszawa, 2013, 31–57.
Jęczmienowski, е. цит. съч., с. 48.
торбатов, с. цит. съч.
антични автори / Classical authors:
Polyb. XXVI.4
diod. Sic. III.49
ItIN. Ant. Pp34, 35
Liv. XXXIII.48
52
P. banova during the excavations of the roman
roadside station Ad Putea at the village of riben,
Pleven region14.
Certain defensive structures throughout the
empire can be provided as parallels to the towers
in the troyan Pass. there, however, the circular
plan is rarely found15.
based on the size of the defense structures,
some authors have proposed a numerical strength
of the soldiers who served in the towers16. In this
case, the defence of the tower was secured probably by a small unit, contubernium, consisting of
eight soldiers17.
the publication of the excavation results supplied with a complete catalogue of the inds is justiied because of the rare occasion a watchtower
from the roman era to be localized and examined
in the context of the route of one of the important
military roads in the empire that connected the
province of thracia with Moesia Inferior.
14
15
16
17
Бънов, П. Спасителни археологически разкопки "ад
путеа 2013", с. рибен, общ. долна митрополия, област плевен – аор през 2013, София 2014, 330–333.
Petrikovits, H. Fortiications in the North–western
roman empire from the third to the Fifth Centuries
Ad. – the journal of roman Stdies, vol.61, 1971, 180;
Jonson, S. Late roman Fortiications. batsford, London, 1983, 138–142; gichon, M. the Hinterland of
the Limes Palestinae – remains and written evidence.
– N. gudea (ed.). Proceedings of the XVII International
Congress of roman Frontier Studies. zalau, 1999, 667–
686; Vasic, M. / Milocevic, G. Mansio Idimum. rimska postanska i putna stanica kod medvede. beograd,
2000, 139; Jęczmienowski, E. the Fortiications of the
Upper Moesian Limes. topography, Forms, garrison.
Sizesswiatowit annual of the institute of archaeology of
the university of warsaw, Vol. X (li) (2012), Fascicle a,
warszawa 2013, 31–57.
Jęczmienowski, E. the Fortiications of the Upper
Moesian Limes. topography, Forms, garrison. Sizesswiatowit annual of the institute of archaeology of the
university of warsaw, Vol. X (li) (2012), Fascicle a warszawa 2013, 48.
торбатов, с. функционално и типологическо съдържание на късноантичната фортификационна
терминология. – археологически вести, 2000, №1,
приложение №3, 6.
Sallust. jug. 103
Appian. Pun 117
Appian. HISP. 16
Ammian. Marcell XXVIII.2
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
обр. 1. карта на охранителните кули по пътя ад радицес – монтемно.
Fig. 1. Map of the defence towers on the road Ad radices – Montemno
53
Иван Христов
54
обр. 2. карта на разположението
на новооткрития обект.
Fig. 2. Map of the newly discovered site.
обр. 3. план на сондажа и на разкритите
археологически структури.
Fig. 3. Plan of the trenching and excavated
archaeological structures.
обр. 4. общ план на обекта
преди започване на проучванията.
Fig. 4. general plan of the site
prior to the commencement of the excavations.
обр. 5. план на обекта
след приключване на разкопките.
Fig. 5. Plan of the site
after completion of the excavations.
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
обр. 6. основи на кулата – поглед от югоизток.
Fig. 6. Foundations of the tower – view from southeast.
обр. 7. вертикален профил във вътрешността на кулата.
Fig. 7. Vertical proile inside the tower.
обр. 8. детайли от вътрешното лице на кулата.
Fig. 8. details of the inner surface of the tower.
55
Иван Христов
обр. 9. детайли от вътрешното лице на кулата.
Fig. 9. details of the inner surface of the tower.
обр. 10. кръгла яма в средата на кулата.
Fig. 10. round pit in the middle of the tower.
56
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
1
2
3
4
0
10 см
обр. 11. керамични фрагменти, открити във вътрешността на кулата.
Fig. 11. Ceramic fragments found in the interior of the tower.
57
Иван Христов
5
6
7
8
10
9
0
10 см
обр. 12. керамични фрагменти, открити в северното подножие на кулата.
Fig. 12. Ceramic fragments found at the northern foot of the tower.
58
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
обр. 13. керамични фрагменти, открити в северното подножие на кулата.
Fig. 13. Ceramic fragments found at the northern foot of the tower.
59
Иван Христов
№
описание
размери
Description
Dimensions
Брой
Amount
каталог на находките
Catalogue of the inds
бронзова тока от ремък
bronze buckle from a belt
дължина 1,4 см
1
length 1,4 cm
1
обработена животинска кост,
вероятно дръжка за
метален инструмент
2
treated animal bone,
probably a handle for a metal tool
дължина 5 см;
диаметър 1,8 см
length 5 cm;
diameter 1,8 cm
железен гвоздей
Iron nail
3
дължина 4,4 см
length 4,4 cm
1
1
бронзова силно износена монета
на император хадриан
Heavily worn bronze coin
of emperor Hadrian
4
60
диаметър 2,1 см
тегло 6,9 г
diameter 2,1 cm
weight 6,9 g
1
местонамиране
Place of inding
Сондаж №1
СИ∠2,50 м;
юз∠5, 20 м;
1155,45 м.н.в.
test trench №1
Ne∠2,50 m;
Sw∠5,20 m;
1155,45 m asl.
Сондаж №1
СИ∠2,60 м;
юз∠6,00 м;
1155,45 м.н.в.
test trench №1
Ne∠2,60 m;
Sw∠6,00 m;
1155,45 m asl.
Сондаж №1
СИ∠2,56 м;
юз∠5,70 м;
1155,45 м.н.в.
test trench №1
Ne∠2,56 m;
Sw∠5,70 m;
1155,45 m asl.
Сондаж №1
кула №1
в северното подножие
на кулата в пласт
с керамични
фрагменти
от II–III в.
test trench №1
tower №1
At the northern foot
of the tower in a layer
with ceramic
fragments; 2nd–3rd c.
Проучване на шеста римска наблюдателна кула...
бронзова силно износена монета
на император каракала
Heavily worn bronze coin
of emperor Caracalla
5
Markianopolis. Caracalla Ae26
(4 Assaria). Circa A.d. 211–217.
Magistrate quintillianus.
C ANTΩNINoC ΠIoC AVΓoVCto,
laureate bust right / VΠ KVNtIΛIANoV
ΜΑΡΚΙΑΝΟΠΟΛΙΤΩΝ,
eagle standing on rock,
head turned right, laurel-wreath
in beak. Moushmov 444
диаметър 2,6 см
тегло 12,7 г
diameter 2,6 cm
weight 12,7 g
Сондаж №1
СИ∠3,56 м;
юз∠5,70 м;
1155,55 м.н.в.
в пласт с въглени.
1
test trench №1
Ne∠3,56 m;
Sw∠5,70 m;
1155,55 m asl.
In a layer
with charcoal
бронзова силно износена монета
на император каракала
Heavily worn bronze coin
of emperor Caracalla
6
Caracalla Ae26 of Nikopolis,
Moesia Inferior. Magistrate ovinius tertullus.
M AVP ANtΩNINoC,
laureate draped bust right / VΠ Λ ooV
tePtVΛΛoV ΝΙΚΟΠΟ ΠΡΟC I,
диаметър 2,6 см
тегло 10,4 г
diameter 2,6 cm
weight 10,4 g
1
обработен за инструмент рог
Processed horn for a tool
7
дължина 7 см
length 7 cm
1
желязно длето
8
Iron chisel
дължина 20 см
length 20 cm
1
Сондаж №1
СИ∠4,36 м;
юз∠5,40 м;
1155,55 м.н.в.
test trench №1
СИ∠4,36 m;
Sw∠5,40 m;
1155,55 m asl.
Сондаж 1;
от южната половина
на кулата в
изхвърлената пръст.
test trench №1;
the southern half
of the tower
in the earth thrown out.
Сондаж №1
СИ∠3,90 м;
юз∠7,90 м;
1155,45 м.н.в.
test trench №1
Ne∠3,90 m;
Sw∠7,90 m;
1155,45 m asl.
61
Иван Христов
Сребърен денарий
на император Септимий Север
Silver denarius
of emperor Septimius Severus
9
Septimius Severus denarius,
rIC 288, rSC 606, bMC 359
Septimius Severus denarius. 201–210 Ad.
SeVerVS PIVS AVg, laureate head right
/ reStItVtor VrbIS, roma seated left
holding palladium & spear, round sheild
below. rSC 606.
диаметър 1,7 см;
тегло 2,3 г
diameter 1,7 cm;
weight 2,3 g
1
желязна тока с врязана украса
Iron buckle with incised decoration
10
62
височина 4,5 см;
дължина при
основата 4,5 см
height 4,5 cm;
length at the base
4,5 cm
Сондаж №1
СИ∠4,90 м;
юз∠6,90 м;
1155,45 м.н.в.
test trench №1
Ne∠4,90 m;
Sw∠6,90 m;
1155,45 m asl.
Северното подножие
на кулата в пласт
със строителна
римска керамика
1
Northern foot
of the tower
in a layer with
roman building
ceramics